***
- Прощавайте, дечица, за да се простим!
Времето пристигна да се разделим.
Прощавайте, говоря и сълзи текат,
за вази милея, но тръгвам на път.
Кабил, край няма, ще ида далеч!
Недейте се тъжи! Ей давам ви реч -
догде се завърна, ако не умра, -
със вас ще желая пак да се сбера.
И гдето да ида, вий ще сте пред мен,
за вас ще да бъдат всегда нажален.
И вий пак мислете на всякой час
как съм ви обичал и трудил за вас.
Смислете и сълзи пролейте в сърце!
Към бога вдигнете своите ръце!
Просете на мене лек път да даде,
а вам на добър ум да ви поведе -
към мъдрост и слава, и честен живот,
сполучно богатство със умен имот.
- С богом и здраве, учител, иди!
На всичко честитен, сполучен бъди!
Недей ни забравя, където да си,
отбирай, що видиш, и нам донеси!
* Дълги години преди и след Освобождеието дядо Петко Славейков е бил народен учител. Той е автор на много школски песни, които са били извънредно популярни, към тях са нагаждали мелодии. Благодарната памет на неговите ученици ги съхранила и те са се запазили, без да са били записвани. Това е една от тези песни, записана в тефтерчето на поп Койчо Витанов и за пръв път обнародвана от ученика на Славейков Хр. Н. Даскалов. Според най-големия син на дядо Петко - Иван Славейков - с тази песен учителят се простил с учениците си, заминавайки за Цариград да се бори за изгонването на проклетия гръцки владика Неофит от Търново (1856).
* Обърнете внимание на стиха "догде се завърна, ако не умра"! За нас сега може да звучи риторично, но някога това е била съвсем реална заплаха за човек, предприел толкова дълго пътешествие - разбойници по пътищата, опасна мисия, беззакония. Ако Славейков е могъл да се спаси от турци, то могъл е да попадне в ръцете на фенерските владици - гръцката патриаршия е имала затвор, в който е могла да затваря провилините се пред нея православни. Затова "прощаването" не е само за форма.
* Школските песни на Славейков тънко изразяват възрожденските чувства между учител и ученици, между ученици и учители. "Даскалите" (думата е придобила много по-късно ироничен смисъл) са нещо като втори бащи на своите ученици, учениците са техни благодарни синове и дъщери. Открийте думите и съчетанията, които изразяват тези отношения! Запомнила се е и една "молитва" на учителя Славейков, създадена някъде между 1849-1853, свидетелство за възрожденската близост:
Вишни боже и всесилни,
що живееш в небеса,
приеми молби невинни
от незлобните деца!