Тъжен съм сега... напразно
вий за туй гълчите мен,
аз бях весел с сърце ясно,
като слънце в младий ден.
Драга бе на мен зорница,
тихий чучур на лъка,
в тъмний вечер глас от птица
и прохладна ведринка.
Любях що е сърце мило,
ако злий разсъдък спи,
но ми либе изменило
и сърце ми не търпи.
Сичко мина и напразно
диря миналите дни.
Ясно небо ми ужасно,
драги - нощни тъмнини.
Мили - облаци бухлати,
ако силен дъжд ручи,
ако вятърът крилати
прах развява и бучи.
* Стихотворението е от "Смесна китка". Подхваща любовния мотив в поезията на Славейков, разработен от него с ренесансова пълнота на чувството, с удивителна, несекваща виталност. Почти във всички любовни стихотворения на Славейков срещаме разочарование, отчаяние, несподелена любов. И в същото време тези тежки чувства у него имат "възрожденско" решение - жизнено, пълнокръвно.