Изгрея нощната ламбада,
сребри дълбоките долничи светлина,
повей, повей, вечерная прохлада,
белей са ти пред мене, Стара планина!Към Дунав долу в полето
съзирам аз, мержей са росна равнина.
Ах, споменът за нейната хубавина
влече и мами ми сърцето.
Замокриха ми сълзи по страни,
душата ми кипи, примира,
познайници мечти около мен са сбират -
припомних любовта на предните си дни.
И мъки и тегла, приятност и отрада,
от жалби и надежди пуста празнина.
Повей, повей, вечерная прохлада,
белей са ти пред мене, Стара планина.
* При това стихотворение се срещаме с нещо много важно и характерно за цялото поетическо дело на Славейков. Както ръката на цар Мидас превръщала всичко до което се докосвала, в злато, така и Славейков дълбого побългарявал всичко чуждо, до което се докосвал. Неговите преводи на руски, гръцки, турски, английски, немски поети имат стойностите на оригинали, дотолкова те са претворени и побългарени според тогавашното състояние на нашия език и вкусовете на публиката. Принципите на обработка на чужди сюжети са очевидни, особено при това стихотворение.
* "Стара планина" е побългарен превод на знаменитото стихотворение на А. С. Пушкин "Погасло дневно светило". Тази романтична елегия на Пушкин пресъздава настроението му при едно пътуване по море привечер. Поетът бяга от родния край в неведоми предели, обзет от безумна любов, той се прощава с рано прецъфтялата си младост. Направете сравнение между двете стихотворение, като започнете от заглавието и стигнете до края, и ще схванете всички особености на Славейковите обработки!
* "Елегията на Пушкин - пише Боян Пенев - с някои свои стихове му е послужила като мотив да загатне за един свой личен спомен." Към десетия ред след "примира" Славейков е добавил в скоби и в нарушение ритмичната структура турската дума "баялдисва". Като взема предвид това, професор С. Русакиев пише: "Не бива да се изпуска из пред вид, че Славейков пръв отваря път към истинското поетично изкуство, че той трябва да преодолява големи трудности". Добавката свидетелства "за културното ниво на нашия читател към средата на миналия век и за състоянието на нашия литературен език от онова време". Съветският изследовател Коперджински казва, че "изучавайки Пушкин, Славейков създавал поетиката на българската интимна лирика".