Гор от млечно небо
нежната луна
тихо озарила
нощна тъмнина.
Виж, звездите греят
с ясна светлина -
долу по земята
редом тишина.
Птиците заспали,
всичкото мълчи,
незапирний чучур
излека ручи.
По цветя росата
бисерна лъщи,
ветрец по гората
тихичко шумти.
Върховце привеждат
крехките елхи,
месеца здрависват
нежните треви.
Тиха нищ, прекрасна,
с хладна ветрина,
колко си приятна
с бледна светлина...
Ти повърхност земна
либаво сребриш,
съра подгорчени
сладостно тешиш.
* Едно то хубавите стихотворения в ранната лирина на Славейков, взето от първата му стихосбирка.
* Обикновено неговите стихове са целенасочени, друга проява на общественика, просветителя, възпитателя и учителя народен. Той е писал стихове дори за хигиената и нейната полза. "Нощ" ни говори пак за всестранността у възрожденските поети. Тук Славейков е "чист лирик", въпреки че никога не е бил само това.
* Обърнете внимание на способността на поета да се слее с кротката и бледа поезия на лунната нощ! Той почти незабелязано е успял да напомни за себе си и своето настроение.