Жалост ме е залюляла
на живот от първий час;
над люлка ми майка пяла
тъжна песен с жален глас:
- Клето чедо! Вече баща ти
в хладни гробни тъмнини -
нож душмански го пропрати;
ти си роб от пелени.
Но порасвай и препасвай
остра сабя на бедра
и войвода за свобода
да та видя и умра!
* Печатано след Освобождението, но с дата на написването - 1854 г.
* В Строгия смисъл на думата Славейковите песни не са автобиографични. Известно е, че той остава без майка още пеленаче, песни му е пял тъкмо баща му, а не майка му. В случая с това стихотворение поетът спазва конвенцията на фолклора - бащата е жертва на душмани и майката подготвя сина да продължи делото му. Тъкмо защото са неавтобиографични в тесния смисъл на думата, песните на поета засягат съществено от биографията на цял народ и догонват една по-висша истина - "ти си роб от пелени". И са се пеели и декламирали като народни песни.
* Обърнете внимание на двойната вътрешна рима - "порасвай и препасвай", - нещо съвсем ново и оригинално за българската поезия тогава.