Ах моя царице,
сладка гълъбице,
сирота, горкана,
ти сама остана!
Други ти другари,
коя както свари,
изскочи, отиди
други свят да види.
Твойто мило братче,
сетнето петаче,
сега преди малко,
оплаках го жалко:
и то ма остави,
и тебе забрави.
Сега ти, горчица,
сама си самица:
цяла си сирмия
у празна кисия,
вардиш ти стените,
смисляш дни честити.
От други попарен,
на теб благодарен
за твоята верност
и достопримерност
похвала ти пея:
стихове ти лея:
- Радвай се, парице,
всесилна царице!
Зарад теб, парице,
зарад твойто лице,
що работи стават!
Царства и престоли
зарад тебе шават,
секи теб са моли,
тебе жертви коли.
Господ та не прави,
пак та секи слави:
блажена, честита,
цял та свят почита!
Ти на бой си дребна,
но си най-потребна;
няма си, безгласна,
но си тъй прекреска;
слаба си, ухилна,
но и пак всесилна!
Вселена поклащаш,
сичко преобращаш,
земята раздигаш
и небето стигаш.
Нищо дарба нямаш,
пак звездите снемаш.
Радвай се, парице,
всесилна царице!
Ти патрици прогласяваш,
ти попове осветяваш,
ти безуми умъдряваш,
ти и старци подмладяваш,
ти и грозни разкрасяваш,
ти си, дет света управяш!
И какво ти не направяш?
Родения за мотика
поставяш го ти владика,
направяш го и патрика.
Недостойния чрез тебя
висши длъжности обсебя.
Сичко с теб са лесно върши
и затуй та секи търси.
Женско, мъжко теб обича,
старо, младо, слд теб тича.
Мирски бил или духовен,
прост ли, частен ил чиновен,
първо и първо за теб пита,
че тъй длъжност изпълнява:
тебе тачи, теб почита
и на тебе се надява,
ти на сички господар си!
Зарад тебе патриарски
дозволяват, разрешават,
законите изменяват,
тайнствата препродават.
Зарад теб архиереи
пленят света кат злодеи.
За теб хитрите кадии,
както щат, лепят шарии.
Зарад тебе дипломати
работят с лъжи рогати.
Зарад тебе чорбаджии
стават страшни ееджии
и търговците, кярджии,
стават чудни айнаджии.
Зарад тебе и попови
измеслеват молби нови.
Зарад тебе говедари
(по брадите докторати)
показват се кат лекари,
от Европа упознати.
Зарад теб са принуждени
И простаци неучени
философи да с'обаждат.
Зарад тебе моми млади
земат старци белобради.
Зарад тебе хубавици
земат мъже хухловици
и ергените вдовици.
Ах, за теб се унижават
някои вяра да меняват
И родът си да продават,
живот и душа затриват,
само тебе да добиват!
Други са светци приструват,
бога ради се хортуват,
тез са постници показват,
а онези слово сказват,
проповядват, поучават,
само теб да получават.
Други, виж ги, любородни,
безкористни и свободни,
за ученье предстояват
и газети сочиняват -
уж парите не обичат
и за обща полза тичат;
и то сичко, що са трудят,
тебе в джобче как да гудят.
Други пишат и превеждат,
гладки стихове нареждат,
пишат смешни календари,
трупат лъжи със товари,
се за тебе, о парице,
о всесилная царице!
* Печатана най-напред в "Смешний календар за Нова година", 1861. За характера на тези календари хубаво говори Пенчо Славейков: "Там се говори за моди, жени, калугери, вдовици, чорбаджии, училища и за - ъ и ъ ... и със смях и със злъч, и не тъй тромо, не тъй отегчително еднообразно... тези календари могат да бъдат сега като документ за културата на оная епоха, като протест, какъвто дотогва не се е чувал - на един патриот, възмутен от неравдивостта и дебелоглавщината на българина, от фанфаронската безочливост на гърците." Знаете ли например, че прочутата епиграма на дядо Славейков: "Мъж е всякой, който вържи гащи, и писател - който знай да дращи", е от тези календари?
* Интересно е, че прочутият безсребърник дядо Петко е написал няколко смешни оди за силата на парите. Неговите съвременници го рисуват като вечно безпаричен, готов да даде и последното си петаче на някой нуждаещ се повече от него, без грош да си плати често таксата за преминаване моста, който свързва над Златния рог старата и новата част на Цариград. С някои от тези смешни стихотворения вместо с налични дядо Славейков "плащал" на хората, заети да му помагат при издаването на неговите вестници и списания.
* Обърнете внимание на несъвместимостта на думите още в заглавието! От една страна, "песен", от друга страна, "на паричката ми". "Песен" се пее за нещо възвишено, голямо, идеално, благородно, геройско, подходящо за ода. "Паричката" е достойна тъкмо за обрабтното, тя е нещо безлично, безотносително към достойнствата и недостатъците на своя притежател, тя винаги е герой на сатирата, защото чрез нея и недостойният стига далеко и т.н. На това противоречие се дължи хумористичният ефект от стихотворението.