Ба, какви сте вие луди,
то е челяк да са чуди
с този вашят глуп совет.
Санким, като побелявам,
има л'нещо да менявам?
Та що има от бял цвет?
Бял ѝ бялото кокичи,
но го сяка млада кичи,
по глава си го реди.
Пак е бяла драга ружка<
но бере я мойта дружка
и я туря на гърди.
Йощ цветя и други бели,
колкото ищеш нацъфтели
и природата красят.
Та и мойте косми зле ли ѝ,
дет са рано побелели?
Бурен жар те не гасят.
От любов ма не лишават,
на цалувки не додяват.
Що казвате, че съм стар?
Йощ кръвта ми е гореща
и сърцето ми усеща
пръвния младежки жар.
Побеляват ми космите,
но заякват ми костите,
а и то е един дар.
Затова и да белея,
от да либя и да пея
ази няма да се спра.
Щото колкот побелявам,
толкоз повеч либав ставам
и ща либя, дор умра.
* Не по-малко популярно станало и "извинението" за одумките от "Напомняне". Особено краят на стихотворението!
* По повот на тези стихотворение не е зле да се запомни, че през Възраждането младежите са почвали своя трудов живот много рано, понякога едва навършили десет години, и тридесетгодишният човек се е считал за зрял, възрастен мъж. Без това е трудно да се обясни необходимостта от "извинения", след като знаем за автобиографичните елементи в тези стихове.