Де изгрява най-светливо
слънцето иззад гори?
Де разпръсва толкоз живо
месец сребърни зари?
Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там - на родина!
Де цъфтят така обилно
китни ружи алени?
Де ли славей тъй умилно
пей чувствителни песни?
Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там - на родина!
Де пак никне толкоз красно
цветето на любовта?
Де са чува толкоз ясно
сладкий глас на верността?
Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там - на родина!
Де нам толкоз драги,мили
биват нашите деца?
Де най-вече пълни с сили
биват нашите сърца?
Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там - на родина!
Де всяк търси и намира
тези свидни хубости?
Де желае най-подире
да остави той кости?
Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там - на родина!
Ах, родино, ах, светиньо,
ще склоня л'под теб глава?
Ух, чужбиньо, ух, пустиньо,
ще л'са от теб отърва?
Ох, тежка судбина -
тук аз да загина,
далеч от риодна.
* Една от хубавите патриотични песни на ВЪзраждането, публикувана най-напред в хумористичния вестник на Славейков "Гайда" (1885).
* Възрожденският характер на стихотворението най-ярко е изразен в образа, към който прибягва поетът -
никое човешко чувство не се преживява така пълно и красиво другаде, както в родината.