Муно ходи нашто време;
мина вече наший ред...
Зрей отсега младо племе,
със надежди за напред.
Нас неволи надделяха -
вази те да не смутят...
Уморените заспаха,
живите - те нека бдят.
Срам томува, който тъжи,
че в света ѝ минутен гост -
слава, във ръка с оръже,
който бди на своя пост.
Туй, що старите зачнаха,
млади ще го вкарат в път...
Уморените заспаха,
живите - те нека бдят.
Почват е вече готова,
сейте, пролет дори грей -
семето на право слово
с време да класи и зрей.
Ето нови дни настаха,
те на смяна ви зоват...
Уморените заспаха.
Живите - те нека бдят.
* Като изключение даваме тук текста така, както е бил преработен от ПЕнчо Славейков. Широката си известност стихотворението е придобило в тази редакция, която синът е направил на стихотворението на баща си. То е свободен превод на стихотворението на руския поет И. С. Никитин "Медлено движется время".
* Старият Славейков публикувал това стихотворение под заглавието "Живите да работят".
* Това е химн на възрожденската представа за отношенията между стари и млади, за бавния, но неспирен прогрес.