Хладен е вечер и росен,
месеца горе възслязва;
от минарето високо
млад меезимин протака
песен вечерна етсия.
Дълги са дълго простират
сенки от пъстри палати,
както тез сенки грамадни,
нощем ведите що правят.
Тук светила са светнали,
гласове татък екнали;
там кипариси сгъстени
тробно ми вардят мълченье.
В лъскаво светло заркало
от море невълнувано,
лъскави светли елмази,
ясна ми хубост безмълвна
на небо широ, безкрайно
грейнали отражават са!
Тук жаловито потрепват
листи върбови зелени,
тамо на паке, улита
цвят от калинка завянал.
Тук лети мирис от цветье,
там пеперуда виж дреме
в пазви цветущи на шипок.
О, какво място врачовно!
О, какъв климат вълшебник,
всичко е сласти, та страсти!
Ето небето, звездите;
ето морето, вълните;
сладко ми нощно мерцанье
хладко и росно диханье,
щедра, богата природа,
силно и мощно растенье.
Ей и туй птиче, що пее
сладката песен любовна!
Здравствувайте, о поетични
златни Тракйски приморья!
Здравствувайте, гори зелени,
долини с води студени,
с меки морави полени -
вас, що ви тъпчат потулно
двой по двой млади влюбени!
* Стихотворението е написано през 1866 г.