Лято било и работно време,
всяко тича, сбира зимнина,
а щурецът свири, пей и дреме -
весел, няма грижа за храна.
Зима идва, лошо време хваща.
Свирчо нас са стрясва - но къде?
Сиромахът тежко го изпаща -
гладен, няма какво да яде.
Млъкнал, нито пее, нито свири
и от глад да проси тръгнува.
Тук-таме, но всякой го натири,
клетник, що му дойде до глава!
Отишел най-после при мравете:
- Малко житце, житце ми са ще.
Моля ви са, дано ми дадете!
- А що прави лятос? - рекли те.
- Свирих, пях и скачах по полето,
но сега, я вижте, вредом скреж.
- Дет си свирил, пял и скачал лятос,
пак иди поскачай и не еж.
Млади, не ленете са на младост, за да не гладувате на старост.