Не растат саминки в поле цветовете,
нито птички пеят сами в пролетта;
без сърце другарско тежки са денете,
тежък без надежди живот на света.
И ти, мое ясно, несравнено цвете,
смъртта покоси те с ледена ръка -
без време усърна, без време улетя
и на мене само завеща тъга.
Не растат саминки в поле цветовете,
нито пеят птички сами в пролетта;
без сърце другарско тежки са денете,
тежък без надежди живот насвета.
* Ето най-сладкия плод на "съавторството" между баща и син, двамата големи национални поети. Печатаме стихотворението в редакцията на Пенчо Славейков. Бащата само е дал мотива в своята "Песнопойка" от 1870 г. От него синът е направил съвършено лирическо стихотворение и негови автори би трябвало да се считат двамата Славейковци.