И рекъл бях: аз няма веч да плача
за тежките на тоз народ беди!
Ожесточен, пощада му не рачах -
"Да тегли - думах с яд, - нал тъй мъжди."
Народ такъв, за друго недостоен,
освен за мъки, нужди и тегла,
неучен род, безмислен роб, спящ воин,
що чака той за тези си дела?
И виждаше ми се теглило малко
това, що знаях, той че теглеше,
и неговото състоянье жалко
в мен състраданье не възбуждаше...
Но, майко, чух как богу дух си дала,
преследвана за мойта смелост-грях,
размислих как невинно си страдала
за туй нали - че твой син ази бях?...
И поменах горката ми невеста,
що прави с мойте дребни пет деца,
без теб, без мен, без дом, без свое место?
Как тегли от безжалостни сърца!
И в твойта смърт и в тяхното страданье,
познах теглото аз на тоз народ -
разведриха се мойте вети рани
за неговът и наш злочест живот!
Жестокостта ми се сломи. Аз клюмнах.
Заплаках пак и зинах, та проклех -
проклех аз тази в мене страст безумна:
жесток и горд да бъда, както бех.
Проклех достойните за туй проклятство,
онез неистови мъчители -
виновнтие на тези окаянтства
и бедним върлите гонители...
И вслушах се... и чувам не далеко
все пак тоз глас: "Ах, помощ иде ли?"
Въздъхнах аз и толкоз само рекох:
"О, спи ли бог? О, бог не види ли?"
* Най-съвършеното лирическо стихотворение на поета. Излиза в януарската книжка на "Читалище" за 1873 г. и е последният истински славейковски отговор на всички покани "да пее" . Истинско разрешение на кризата, набелязала се в "Не пей ми се".
* Писано в най-тежките месеци от живота на Славейков в Цариград - едва пуснат от затвора, където лежи за статията "Двете касти и власти" и по обвинение за връзка с букурещкия революционен комитет, без работа, без средства. Но новото, което трябва да се изтъкне, е, че тъкмо през тези месеци в Цариград навярно са стигнали зловещите слухове за разгрома на революционната организация след обира на пощата в Арабаконак, извършен самоволно от Димитър Общи, за масовите арести, за залавянето на апотола Васил Левски. Има всички основания да се мята, че всичко това е извършило преврата в настроенията на народния поет, за да се откаже той от гордото индивидуално право на "Не пей ми се".
* В текста на самото стихотворение страдаията на поета означават нещо различно. Например у Ботев, майка и родина са идентифицирани: "О, майко, родино мила". Двата образа се сливат. Възрожденското чувство за родина се отличава с пълнота и чувственост, то включва в неразчленен вид цяла верига от чувства, които започват от любив към майката, минават през любовта към родното място, любимата, децата, близките и всичко това се слива в образа на родината. Всичко това определя интензивността на чувството към родината, неговата живост и топлота, равни ан чувството ан човека към рождената му майка. Обръщането на Славейков към майката в текста на това стихотворение има не биографично значение, а изразява задължителната връзка между майка и родина, така живи във възрожденското съзнание!