... Калугер ли ил' духовник,
или женен и къщовник,
ерген ли си ил' вдовец,
кум ли бъдещ ил' кумец,
комисарин ил' съветник,
патриотин ил' отметник
мек ли бъдеш ил' корав,
или болен, или здрав',
стар ли бъдеш или млад,
брадат или небрадат;
с нов фес ли си или с вет,
дома или по гурбет;
на село или в град
(ако би щеш на колиби) -
либи, 'ко щеш, недей либи...
Да посягаш, да н'посегнеш
и да станеш, и да седнеш,
да се смееш и да плачеш,
да та влачат и да влачеш,
накъдето и да мръднеш,
и да кихнеш и да ...
куме, свато, кмето, княже,
светът свойто все ще каже.
* С течение на годините под могъщата ръка на дядо Петко нашият разговорен, битов, съвременен език влиза в песенен строй, ритмични, мелодични и римувани съчетания се обогатяват, той става подвластен ан сложното лирическо чувство в "Жестокостта ми се сломи", както и на тези весели поетически закачки. Стихотворението е побългарена басня на Лафонтен.
* Според професор Цанев "Влиянието на народната песен се чувствува в цялата негова поезия - не само в езика, стила, изразните средства, но и в стихосложението. Правилният технически ритъм в много от стихотворенията му не бива да ни заблуждава - стихът на П. Р. Славейков е колкото тонически, толкова и силабичен. Съществен ритмичен фактор у него е цезурата... неговата поезия познва и двете стихосложения, служи си и с двете свободно, ала сякаш повече своя, по-силна е при силабичното... Особено разновидна е тя в строфичните построения. Но това, което прави и днес изключително впечатление, то е римата. Тя е най-силният свидетел какъв изострен музикален усет е имал авторът. Той - който в мислите и в изразите си е доста натуралистичен, дори груб - показва изтънчен, нежен слух при музикалната инструментировка на своите стихове... Той чувствува силата на пълното римуване на дума с дума, но си позволява рядката изненада да търси и намира съзвучие на една дума със съчетание от две или три други... Вместо с пълни рими понякога си служи с една доловими съзвучия". Такива съзвучия са характерни за поета.