С идеали все боравих -
всичко друго смятах грях,
с тях и себе си забравих,
на света свят не видях.
Все за другите залягах,
трябва, казвах, тъй е ред,
свойте работи отлагах -
чуждите все по-напред.
Минах живот любороден,
със неволи бол и бол...
И личи, че съм народен -
гладен, жаден, бос и гол.
* Това стихотворение е плод на духовното съавторство между син и баща. Преработка на Пенчо Славейков, пред която той пише: "В джебовете на Славейкова всякога е вял вятър; но сега, след окончателното запрещения на "Македония", завилняват три силни вилни вихрушки. Боб на опърки е обяда му... А за другите световни нужди - и за прехрана на жена и деца, живеящи в затънтения планински градец Трявна, - за тях е добър господ, българският господ, когото той слави с думи и дела. Нему той изпява тогаз и той миничек псалом, псаломът на борците за идеал."
* Като имаме предвид основната преработка, можем да кажем, че това е "псалом" на сина към многозаслужилия за народа баща.