Посвещава се на руския народ
Руский цар е на земята
най-велик, над всички пръв,
русите са наши братя,
наша плът и наша кръв.
Кат Русия няма втора
тъй могъща на света;
тя е нашата опора,
тя е нашта висота!
Руска сила, руска воля,
руска кръв и руский пот
ще избавят от неволя
наший падналий народ.
Бог поддържа крепка мишца
и ръка спасителна;
той е вложил ней в десница
сабя отмъстителна.
Нам Русия е надежда,
руский цар е наший спас -
никой друг не ни поглежда,
не помисля зарад нас.
Немци, френци, англичани
наши са враждебници,
дружни с нашите тирани,
с нашите изедници.
Спекуланти са омразни -
интерес им покажи,
че да виж дела проказни
и чифутски в тях лъжи.
Род и вяра е идея
за Русия най-света;
нейний подвиг е за нея -
благородна ѝ целта.
Със Русия днес съгласни
да застанем брат до брат
и да станем сопричастни
в този нейний подвиг свят.
Долу всички спекуланти,
да сломи се техий рог;
да смирят се интриганти,
да живее руский бог!
* Както е трябвало да се очаква, народният поет пръв отправя поетическо послание към настъпващите освободителни руски войски, изразява изконните чувства на българина към Русия и нейната освободителна мисия в започналата тогава война. Стихотворението е написано рпез март 1877 г., по време на обявяването на Руско-турската война, в резултат на която дойде нашето освобождение.