Сбогом, прощавай, невесто мила,
отивам ази в незнаен път.
Съдбата ми се вече решила,
мен ме осъжда пристрастен съд.
На заточенье в страни далечни,
в земя незнайна, неволен роб,
там да се скапя в окови вечни,
без да узнаеш ти моя гроб.
Няма да идваш сутрина рано,
тамян да пушиш, да палиш свещ,
ни да нареждаш жално, пространно
как сме живели ний изнапреж.
От мене нищо ти недей чака,
живей, минувай, веч, както знайш,
но недей тъжи, недей ти плака
и пред душмани държи кураж.
Люби, прегръщай мъжко си чедо,
сама надежда, син пеленак,
теши се с него, горди се с него,
че той ще бъде добър юнак.
Къпи, кърми го, над люлка пей му!
"Расти, мил сине, ти порасти!"
Чувство на мщенье вдъхни ти нему,
той зарад нази да отмъсти.
* Само три години след Освобождението Славейков се озовава в ролята на политически опозиционер в новото княжество. Един от главните създатели на Търновската конституция, той стана крайно неудобен за властите след суспендирането ѝ от княз Александър Батемберг през 1881 г. Славейков бил избран за депутат във Великото народно събрание от Търново. Той отива в Свищов, където трябвало да се открие събранието, но не само не бил депутат в него, но бил арестуван и интерниран в Трявна. Тук останал само няколко дни. Със съдействието на околийския началник Тома Васильов той успява да избяга в Пловдив.
* Интересно свидетелство как са гледали тогава на Славейков и за горната песен е оставил Тома Васильов. Той пише: "Да се забравни на най-заслужилия за свободата мъж да живее свободно в своето отечество, това моята съвест не можеше да допусне, нито пък умът ми да побере. Той си замина след два-три дена и на прощаване даде в ръкопис току-що написаното свое стихотворение "Сбогом, прощавай, невесто мила", което стана толкова популярно и се обърна в народна песен."
* С редица оригинални и преводни песни преди и след Освобождението Славейков слага основите на новия, градски фолклор у нас.