Дори учех, проповядвах,
когато само заповядвах
да обичаме народа,
да му търсиме свобода,
брат за брата в зло да плачим,
ближния си как да тачим,
искрени към тях да бъдим,
лицемерите да пъдим
и ласкатели да мразим,
а предатели да газим -
всички ми се радваха:
"умен", "честен" - казваха.
Но когато взех да правя
и на дело да боравя,
свойте братя аз да браня,
да церя народни рани,
искрен къмто вси да бъда,
лицемерите да пъдя,
за народа да залита,
калпавите да и'почитам,
вси ласкатели да мразя,
а предатели да газя -
дигнаха се навръз мене
всякой скимен, все що щене,
та ме лаят, джавкат, вият:
- Ощурял е той, горкият!
- Хей, вий с умствени потури,
я се вижте - вий сте щури!
* Славейков умее да съчатае една сравнително нова дума - "умствени" - с популярната тогава дума - "потури" - и да се получи съвсем ново понятие-образ "умствени потури". Сякаш той успява изведнъж да облече с подходяща дреха ограничения и беден умец на гонителите си. Тази борба на бащата беше изтънчена и развита в езика на сина, който стана автор на най-силните и удивителни съчетания в нашия език.