Крума исках да възпея,
Симеона и Асеня,
наште старите юнаци,
а не полкът със криваци.
Пустата ми тамбуринка
дрънка, дрънка се любинка.
Седнах, тая попреправих,
нови телове поставих,
па я стегнах, нагласих я -
тя задрънка за Русия!
- Що за гурка и махалка
дрънкай бар за Крали Марка! -
викнах и я пакпреправих,
вети жици не оставих...
Но проклета тамбуринка,
що инат била гадинка -
подновена, нагласена,
пак захожда в друга сцена.
- Прощавайте, о юнаци,
спасопъдци със криваци,
ако мойта тамбуринка
пей Русия и любинка.
* Публикувано за пръв път в "Родолюбец", 1880 г., когато властите правят всичко възможно да разпалят русофобски настроения у нас.
* Обърнете внимание на изразите "полкът със криваци" и "спасопъдци със криваци"! Това е асоциация с прочутите "сопаджии" в българския политически живот тогава.
* Славейков винаги успява да свърже родолюбивите чувства с чувството на признателност към Русия! Поетическият ефект от тази песен идва от това, че поетът сякаш против волята си не може да пренастрои тамбурнката, тоест лирата си, тя не може да подеме патриотичен мотив, без да запее за Русия.