О, тежки времена усилни!
И пак теглило навсъде,
уж нов живот, храни обилни,
а злото ще ни изяде!
Къде ѝ желаната свобода,
посрещната със възторг?
Това ли - да страдай народа
под нов ярем, по-зъл, по-строг?
Защо юнаци толко мряха?
Защо се толкоз кръв проля?
Що толкоз хората страдаха,
дали да бъдат по на зле?
Уви, що жертви, що победи -
отиде всичко нафиле!
Унил народът врат наведе
и в робство ново се влюле.
Какъв бе подвиг! Как се свърши!
Свободни роби в нов синджир!
Не сме народ, а живи мърши.
И пак тегло, и пак немир.
* Стихотворението подхваща един от основните мотиви в късната лирика на поета. По време на Стамболовата диктатура той и семейството му са преследвани, все по-ясно става народното разочарование от установилите се след Освобождението буржоазни порядки.