Българска литература

Пенчо вече ерген,
ама не учен,
не знай да чете,
никой го не ще
за чиновник млад.
Няма занаят,
няма господар,
стана говедар.
Ходи гладен, гол,
тегли като вол.
Нищичко ен знай,
плаче, та се кай
що така се вел,
що така не чел.