Българие, сладко име,
колко ми си мила ти,
колко жаля мир да има
в тебе щастье да цъфти!
О, как ми се сърце скуби,
като гледам цял народ
как от завист, злоба губи
и живей злочест живот!
О, вий, братя, с страсти груби,
чуйте, знайте тоз урок -
който брата си не люби,
ох, убил го него бог!
* Нещо като поетическо завещаие, родено в годините на диви партизански омрази и страсти у нас към края на миналия век.