Где си ти,
буреносен поете,
ти - за смърт
и за подвиг мечтал?
В лют двубой
се надигат
два света -
боят, за който ти громко веща
И ония,
които с чудесни
и възторжени думи възпя,
днес умират
със песни -
ала ти...
не си между тях
Да, разбирам
(ти сам ми го каза):
"Може
в боя
без вест да умрем,
а защо да загинем напразно?
Своя дял
ние
в стих ще дадем!
На потомството
по ще заслужа,
в стих възпял
героичните дни.
Нека други се борят
с оръжие,
а със стихове -
ний!"
Ах, потомството...
Ти
за него ли страдаш?
Не скимти!
Свойте сълзи изтрий!
За потомството днес се отдава
млада кръв -
всерушителен взрив!
И за нас
всеки воин
поет е!
Всеки паднал фашист -
боен стих!
А в кръвта ни пролята,
поете,
песен
неповторима
звучи!