Балканът тая нощ е весел -
хайдушка младост пак го разигра.
Вековни буки се изкъртват с тресък
и ляга ниско старата гора.
Връхлита бесет вятърът от Вежен,
в нощта дълбока стене страховит.
В лицето злобно шиба буря снежна,
поспре - и чуваш: вълк зловещо вий...
Землянката гърми от млада песен
(ех, волна партизанска веселба!) -
те пеят за смъртта: юнак чудесен
как паднал в бой за свобода.
И песента им бурята надвива -
те пеят по хайдушки от сърце!
В очите гневни блясъци преливат
и махат едри, жилести ръце.
Те пеят и широко се усмихват -
какво ще ги уплаши на света, -
един ли път с врага се дръзко биха,
един ли път те срещаха смъртта?...
Това са моите любими нощи -
обичам в тях да съм на пост, да бдя,
да ме обива страшната им мощ и
могъщата им, дива красота.