С какви усилия излизаш горе
и онемяваш: ой, ти, красота!...
Сърцето се задъхва от умора
и щастие, що в сън не си мечтал!
Балканът грее - меко и сребристо.
Тук нощем бури вият, а сега
как слънцето столико се разискря
по бисерните люспи на снега!
Виж звездни петънца - тук скоро заяк
е шарил тая снежна целина.
И само туй. И до безкрая
е пълна слънчевата тишина.
А долу - моят дом, в мъгли обгърнат...
Любима, майка ме очакват там...
Кога в теб, роден дом, ще се завърна
свободен, с бойна песен на уста?
Ний сме изгнаници - във теб, родино!
Над тебе немец-враг се гаври днес
и стиснахме ний гневно карабините -
да браним твойта свобода и чест!
И ний, родино, ще те браним славно,
че пътят към любимата сега,
към твойта красота, към роден дом минава
през святата победа над врага!...
Под Вежен,
1 февруари 1944 г.