Чорбаджийска правда. На един чорбаджия кравата пробола друга една крава на някого си селянина. Селянинът отива при чорбаджията и му разправя за тази работа така: "Чорбаджи, едно нещо станало, ама ша прощаваш, не се враща. Моята крава пробола твоята и намерих я умряла на мястото, какво ще правим сега? Аз ша река, дето ще ходим да са съдим, да са потъкмим помежду си по-добре е, затуй кажи, кавко ще тми земеш да ти платя?" " Ще ми купиш друга една крава хубава като мойта и ще ми дадеш глоба за кръвнина 200 гроша" - отсъди чорбаджията. "Ама чакай, как, рекох аз? - повтори селанинът. - Не е тъй. Твоята крава убила мойта крава и ако си право съдил, пада се да ми купиш друга крава, аз глоба ти не ща." "Какво - Хъ - реква селянинът - тъй." "Ама ако е тъй - казва чорбаджият, - то е тогаз друга работа, аз не съм длъжен да ти дам нищо, защото твойта крава трябвало да се отбие от пътя на мойта крава, нали я види, че е чорбаджийска, що ще да се вре у нея."
Производството на името чорбаджи. Между народа се говори, че турците, като минали най-напред в Европа и превзели България, били толкоз мирни и справедливи, щото никакво насилство не възприемали да правят на народа; ами дето се случало да минат и да кондисат, толкоз само задължавали домакина да им направи една горчива чорба - аджи чорба - и тогаз, дето обикновено кандисвали, та го карали да им вари таз горчива чорба, наричали го чорба-аджи. Туй било за много време, додето тези чорба-аджи се възползували от званието си, приучили гостите си да ядат баници и млинове, а горчивата чорба я оставяли за народа. Та от туй уж останало на чорбаджиите името. Затуй има и пословица: "Доде чорбаджият не яде глаголи-он-го (горчива чорба ли е, какво е), агаа баница не може да яде."
Но тази емжду народа приказка се вижда да е басня. Чорбаджия в еничерските оджаци наричали тогози, който им варял чорбата , и то било една почтена служба, която си имала белега - една голяма лъжица. Отпосле туй име взело да се дава като почетно назание на тези от българите, които се намервали на правителствена служба. Но любопитно е това, че правителството като уничтожи еничерските оджаци и забрани за мюсюлманите злоупотребленията, които правяха те, този еничерски орден остана у българите и притежателите негови са и до днес притежатели и на еничерските насилия или зорбаджилъци. Затова и туй име днес, по-право е да се произвежда от зорба, а не от чорба и да се казват зорбаджии, а не чорбаджии.
Гайда, 1864