Годината 1869 ще се отличава като една от най-знаменитите колцета във веригата на новата наша история. Защото в тази година българският народ, задържаван дълго време от врътливото и досега-отступающето решение на въпроса, реши се да го остави настрана и да тръгне сам напред, в събиранието на своите пръснати и залинели сили и в заляганието да улучшава и поправя състоянието си.
Като за нас не е малка стъпката, която направи нашъят народ, тъй също не са малки и нейните следствия. Нов един дух проникна и премина през замъртвялото наше тяло, нов живот задуха в основите на нашето устройство, нова деятелност обзе всичките наши части и ний като че се събудихме на нова борба за материалното и моралното си въздигание - с една дума, всичкият български бит като че въстава и се напъва да прави една по-силна крачка да прескочи една по-голяма пречка и да се въземе един степен по-горе в умствената стълба на своето развивание.
И като положим, че общото движение на нашето развитие стъпва в кръга на просвещението, сиреч не положението на народа ни се означава според положението на нашите учебни заведения, според тяхното количество, според каквината им и според състоянието на нашата книжнина, то читателите ни ще са в състояние да познаят, че и стъпката, която сме направили и предлежи да направим, че излязва навън от кръга на нашето стремление към образованието.
За от таз страна като говорим, ний можем вече да кажем, че ако и да не е доколкото трябва развит народът ни, то е доволно подготвен, за да подземе всестранно въпроса за училищата, да разиска съставните негови части и да тури в действие решението, което би означило явното мнение. Тоз въпрос, слабо досегнуван досега, не е бил сериозно и обществено разискван; но днес, види се, вече да е дошел до зазрението си. Настанало е вече време, за да обърнем всичкото си внимание връз състоянието и наредата на нашите училища. Натото наше към просвещението движение върху някакви основи, които да могат да оздравят умственото и нравственото си напредвание.
За да покажем по-живо нуждата на тез реформи, нека ни бъде позволено да направим един кратък преглед на днешното наше учебно състояние.
От деня, когато удари часът на нашето пробуждание, до днес, предметът, който е единствено привличал нашите занимания, бил е: събужданието на народа. Във всичките общини първото събуждание се е означавало с отварянето на по едно училище; не както естествено е бивало, устроението и наредата на тези новоотворени училища е зависело от волята на учителите и то е носело на себе си отпечата на техните способности и достойнства, и тъй е ставало, щото през течението на времето училищата, които всяка община, всякой почти град или село са отваряли, всички са били по един особен начин устроени, с особена метода, а още и с разни и често даже съвсем несгодни учебни книги. При това нека забележим, че всяко променение на учителите привождало е и нови променения в учебния курс; а като си представим колко чесо са ставали тез променениуя - то ще можем да си въобразим хаоса, бъркотиите и нередовностите, които са владели и владеят още в кръга на нашето развитие в науките.
От това става твърде ясно, че нашето напредвание в науките е съвсем недостатъчно. Всякой ученик е учил или учи още нещо, но таквоз, коеот му е дошло и му иде като от кой вятър е веял вчера или вее днес и който ще вее утре; нищо постепенно, нищо основно, нищо трайно.
При всичко това познаванието на ползите от науката беше станало доста чувствуемо в България и множество наши съотечественици се пръснаха по европейските високи и редовни учебни заведения, за да свършат един кой да е правилен и пълен курс, а доста от тях се и завърнаха вече. И правото е, че ний не можем да отречем, че нашето отечество не е видяло значителни ползи от тях. Но трябва да признаем, че действието на тези наши млади учени е далеч от да е било таквоз, каквото при други обстоятелства би могло да бъде. Защото те, пръснати по разни страни на Европа, свършили са науките далеч от отечеството си, всред чуждих народи; по това и са получавали различно възпитание, приемали са различни начала и най-несъобразни вдъхновения. От това произлезе, че мнозина от тях не са се нито завърнали в отечеството си, други ако и да са дошли, не са могли или не са умели да съобразят своята деятелност с истинните нужди на народа, трети пък, които се посветиха на учителското звание, не сториха освен за умножения на общия смут да приложат още по някоя метода в нарежданието на училищните преподавания.
Ето очертанието на таз епоха, която ний наскоро с божата помощ ще изминем. Нашите читатели виждат че у нас се е подействувало нещо, всякой гражданин, всякой учител, всякой ученик и всякой друг по-развит българин е действувал по частно, засебно, и ний можем да кажем, че сме получили за резултат цял куп неслепени и несглобени ползи. Не туй само можахме и да получим, туй можеше само да ни даде първата част на таз епоха на нашето развитие, защото, ако кажем да вникнем по-добре в духа на таз епоха и да изследваме по-точно направлението ѝ, ще съгледаме, че главната наша цел е била само как да труснем от врата си гърците: стремлението ни към учението едва ли не е било сматряно само като средство на това. По тази причина и ний че нашите общини и народът въобще служили са с това средство само толкоз, колкото им е било нужно, за да постигнат целта си. От това се и забележва, че онез градове, които можеха донегде да се освободят от ярема на фанариотското владичество, тамо се показа изпосле и равнодуше някакво към училищата: а то е, защото се вижда, че нямат още право понятие за тях и само пред вида на неприятеля си тъкмят оръжията. По границите само някъде, дето българщината при събужданието си идеше в стълкновение с гърцизма, съсредоточаваше се още някакъв живот, някака деятелност. В Пловдив например, дето борбата между двата елемента е сполучила един траен и нерешим характер, образованието е най-добре успяло, училищата са били предмет на постоянни занимания; и тоз пример е достатъчно да се покаже естествеността на характеристиката на таз епоха, според както я изложихме.
Но и туй направление, ухрабно от тази страна, не се забави да принесе полза от друга. Неоспоримо е днес, че идеята за отръгнуванието ни от гърците и за възстановлението на черковната ни независимост, е, която е най-вече съдействувала за обединение и осредоточение на всички българи, като стана точка за тежненията и стремленията на всички; и днес, когато денят на тази идея залязва, тя оставя българския народ, снабден с чувство за единство и за съвокупно действувание, пред зорите на другия работен ден за уреждание на учебните наши заведения, пред които, както вече рекохме, се е събрал уже доволен куп на несглобени ползи.
Ний сме честити, като можем да забележим, че от встъпванието на текущата година доста заявения станаха от страна на народа към това направление (както с време сме помянували за тях), и това, що ни прави да се радуваме, че, че тези заявения от ден на ден стават повече и у народа въобще се показва по-силна воля за деятелност на това поприще; и то е; което ни насърчава да излезем с настоящите редовце и да произнесем тържествено, че е настанало вече време да се действува по тазси част.
Нека убо съгласим силите си и задружно, всенародно да предприемем устроението ако не на друго някое по-високо народно училище, а то поне на една пълна гимназия, в която като свършват учениците, да могат да постъпят в кой да е университет. Нека положим всичките си грижи за осъществението на таз велика за нас идея, на тази необходима народна потребност.
Като изваждаме на вестнкарския губер за разисквание това предложение, ний не ще се разпрострираме сега да разправим за ползите от таквоз едно учебно заведение, ни за неговото влияние върхи нарежданието и на всичките съществующи и будущи училища в отечеството ни; а още по-малко да влязваме в подробности върху устройството и програмата на таквоз едно народно учебно заведение. Ний оставяме инициативата за всичко това на тези, на които принадлежи, без да отричаме стълповете на листа си за всякого, който има воля и който умее да мисли и да говори за това, а ще се върнем в идущия брой да поговорим где е най-добре да се утрои таквоз едно учебно заведение.
Македония, 1869