Всичкият свят и самите даже възрастни и учени сматрят книгите и вестниците и употребяват ги като неща бездушни, които нямат ниаккво влияние. Но колко страшно са излъгани! Книгите и вестниците могат да мислят, говорят и правят зло или добро. Един лош вестник или лоша книга са също тъй опасни, както може да е опасен и един лош человек, мъж или жена, или дете. Който прочита някоя лоша книга, прави това истото, което би правил, ако да се събираше с лоши человеци, а който прочита добри книги и добри вестници, ще каже, че предпочита събранието с добри человеци. Кое от двете предпочитат малките наши читатели?
Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух. Тя е душата на списателя или на съчинителя ѝ; а когато тая душа мисли и говори в редовете на книгата, тя действува връз онези, които я четат, също тъй, както би действал връз тях лично самият той человек.
Списателят или съчинителят на книгата или на вестника, който би взел в ръка ти, мали ми читателю, ще ти бъде другар, докогато ти искаш да те придружава и той ще ти говори онова, което той ще. А разумява се, че ако този ти другар и събеседник е лош, ще ти направи лошо, ще ти повреди.
"Злите беседи - казва апостол Павел (1 Кормч. 15:33) развалят добрите нрави."
А премудри Соломон съветува и казва: "Който ходи с мудрия, мудър ще бъде, а който дружи с безумните, ще загине" (прит. 13; 20).
О това се разбира, че голям бил някой като мен или малък като тебе, мили читателю, все трябва да се достави добри книги и добри вестници, които ще бъдат добри и полезни другари и приятели. А още повече младите момченца трябва да се пазят да не прочитат вън от училищние книги някоя друга книга или вестник, доде се не посъветват за тоа с родителите си или с учителите си, защото влиянието, което една книга или вестник има връз ума и сърцето на оногова, който ги прочита, е таквози, щото може да го ползва или да го повреди не само в тукашния живот, но и в бъдещия, за вечно.
Затуй пазете се, мили мои приятели, пазете се от лошите книги и вестници, които има да срещнете в живота си.
Пчелица, 1871