Най-после ний можем да зарадваме читателите, и изобщо съотечествениците си с появението на една капитална пиеса за бъдещия наш народен театър. Драмата на г. Друмев не е нито превод, нито преправка, но е оригинален труд, и труд не малък и не какъв да е, а труд, който прави почит на книжнината ни, в която досега не се е виждало таквози приобретение. Делото на г. Друмева стои много по-горе от едиснтвените досега по тази част творения на г. Войникова. То е едничкото художествено произведение на българската книжнина и като таквоз го ний посрещаме и го честитим на българите.
Най-хубавото в тази нова драма е това, че характерите са одържани до поразителна вярност. Няма нищо ни в мислите, ни в думите, което да не е естествено и няма нищо несвоевременно и несвойствено на положението и състоянието в живота на действуващите в нея лица; а това е най-главното - защото най-големият камък за спувание в този род съчинения е туй, дето често, твърде често писателите изтърват жицата на основния характер, та го побъркват и не могат да се опазят да не турят в ума и в устата на героите мисли и думи от друга епоха, нещо, което е такожде голям недостатък и уничтожава съвършено изящността на творението.
Пред това първо и основно достойнство на труда на г. Друмева не струва ни да се споменува за малки някои недостатки, които придирници някои искат да му припишат, каквито например - големината и многосложността на драмата, което би пречало уж на въвежданието ѝ в театри таквиз, каквито са още нашите, излишната разложност в някои сцени и най-вече дългите монолози, които и нам се виждат няколко утомителни. От своя страна ний би направили някои бележки само върху развезката на драмата, която намерваме малко слаба, и особено след трагическата смърт на Асеня, която остава като заглушена и подир която падението на Иванка изпада някак вяло; направили бихме, казваме, някои бележки връз това, но ний сме тъй очаровани от другите сполуки на г. Друмева, щото се отказваме да търсим махана в онова, което е той видял за добре да бъде тъй, както го е направил.
Нам е много жал, дето не можем в тези наши общи думи да дадем на читателите си колко-годе понятие за преимуществата и изяществото на туй творение на г. Друмева и дето сме принудени да задоволим тяхното любопитство само със сухото съдържание на драмата.
Читалище, 1873