Друже, от три месеца комай така съм заплетен в мъчнотии, чтото съм побъркал и наредбата на работта си. От лятос имах захванати за препис няколко песни: в преместванието си сега не можих да ги получа из книгите, принудих се да почна други, но толкоз не ми помага времето и другите главоболия, чтото едвам в две недели можах да препиша 30. Учениците ми, по-големите, се разпиляха, останалите не отбират от бързом писаните ми букви и не могат да ми помагат на препис. Аз съм заловен в други бели сега и съм до крайности смутен. Ден ми иде по двайсет писма пиша, ден иде толко ме обсебва меланхолия, чтото не мога цял ден да уловя перо на ръка. Но при все това, ако и да ми не помага здравето, у мене е воля желязна, аз ще изпълня обещаното, но така, кога колко мога; кога 20-30, кога 5-10, както ми прилегне. Оная поща допратих 30 песни и няколко пословици с един анектод, че не можах даВи се отговоря, надявам се, Цвятко да Ви ги е пратил и с тях заедно една "Смесна китка", един "Басненик" и една "Песнопойка". Като ме нямаше при тях, когато се пчатаха, и като невежи власите на български език, видите какви и колко погрешки са направили. "Не ми стига кахъра, ме ритна и катъра" - дума пословицата.
Знаете ли какви са българите? Те купуват песнопойките на радо сърце по един цванец, а за смесните китки и половин не дават, нито се обръщат към тях. Песнопойки досега са се разкупили до 1000 екземпляра, а смесните китки съвсем что имат 1000 спомощници и двете няма да се раззели, а пък басненици ни 50. Съдете и Вий, зачто ли така?
Не зная какво да прави за спомощниците, които ми Ви изпратихте. Дойдоха без време и не се напечатаха. Дали щат пое книгите и отгде и как да се изпроводят, ако би да ги поемат. Проваждам Ви още едно обявление за втори стърк на "Смесната китка", не да ми събирате спомоществователи, но само да видите какво съм мислил да върша, обаче намерението ми се прекъсва, не се наемам да печатам книги още подир 10 години и ми е много жал за повянванието на китчицата "Сила воля разваля".
Виждам писмата Ви, че се вайкате за сочиненията Пушкинови и Гоголеви как се не намерват, да не би да помисля, че ме отлъгвате. Онеправдавате ме, друже, ако ме за такъв считате. Аз съм така уверен на Вашата исреност, что ни най-малко сумнение не ме докача. Ако че съм нетърпелив да ги видя, то произхожда единствено от голямото ми пристрастие към прочет и от скудостта на таквизи книги, към които имам особена наклонност. Вий знаете, че прочитанието е душа на перото за всякого, а най-много за мене. Вярвате ли, брате, моето учение се състои в една суха граматичка. Пък аз не мога да стоя празен. Въобразете си колко се огорчавам и как обливам перото си със сълзи, кога пиша нечто, че огаждам недостатките на знанията си, че нямам и книги от които да се ползувам, что-годе да се поведа или подражание да направя. У мене само переводи и сочинение Карамзина и един сръбски Телемах с христоматия Галахова. Ето всята ми библиотека, че как да не жажда за повинен, като съм сиромашки син, нито ми е пак някой длъжен. И Вий, както и аз, се трудите на народното добро. Вам кой заплаща за труда си, че да искам и аз заплата. Проводете ми каквито има, проводете ми каквито обичате или най-добре не и проваждайте нищичко, любете ме и то е за мене доволно.
Твърде ми се щеше да Ви допратя какво годе от моите упражнения не за да Ви покажа таланта си, сохрана меня господ, но за да сполуча от Вас нужните за мене наставления и упътвания. Но и това засега нямам благовремие. От малко-малко ще Ви открия повърхностно, за да попрося Вашия съвет.
Епическата поема изискува обширни знания и сведения, които надминуват от моите сили, затова се и отчаях за свършанието на Самуилката; аз ща ви приключа няколко места от нея, заедно със съдържнаието ѝ. Съвсем то, что я две години работя, та горката не ще види белия свят. Кралев Марко може белким да види белия свят, ако ен съм близо при огъня, кога почувствам слабостта си. Бойка българска войница, която списвам за разтуха на сопругата си от лятос насам, може да я видите в подлистника на "Цариградски вестник" някога. Приключвам Ви няколко отривки от лирическа поезия и една от историческите ми песни. От някое време насам аз се занимавам, доколкото ми е известна българската история, да я правя на народни песни, види ми се, че този способ помага, чтото и онези, които не удавят никавка книга на ръка, да знаят наизуст много от историята ни. В отсуствие гения (да река) аз искам да се занимавам с превод, и нямам никакви книги за превождание...
Прощавяйте и не забравяйте Петка Р. С.
21 марта 853, Трявна
* Николай Христофорович Палаузов, от Габрово, преселен в Одеса, е един от видните дейци на ОДеското настоятелство, което му помага на Българското възраждане. Славейков му е пращал събираните от него народни песни и пословици.