Ваше Блаженство, при всичко, че съм бил и съм един от постоянниет Ваши приятели и почитатели, в последне време и аз бях от противните на избирането Ви. Не е тука място да Ви разправям защо, то би ме далеко отвлякло от предмета ми. Вместо това аз ще се върна година назад повече, за да Ви напомня онова, което Ваше Блажество не можите и да си не наумявате понякога, тоест за дългите онези разговори, които през дългите безсънни нощи сме водили, като сме разсуждавали върху народните ни работи и сме разисквали кякъв по-добър изход би могло да им се даде в някои затруднителни положения, в които по тази или онази причина можеха да се намерят. Обичам да вярвам, че Ваше Блаженство, не ще да сте забравили съвсем онези ми приятелски увещания и жарки умоления при Вашето отричание да приемете бремето на свещеноначалството в черквата ни, за да се избегне предвижданото тогаз още зло - народното ни разделение, като следствие на пагубнейшето любопитство у други някои.
След едно разделение от доста дълго време и мълчание от една страна и друга, ни се срещнахме с Ваше Блаженство пръв път при скелята на Русе в последното Ви към столицата шествие. Първата дума, която благоволихте да ми пришепнете при целуването на светата Ви десница, беше: "Всичко това е плод и на твоите трудове." В кой смисъл и с какво значение изрекохте тогаз тез думи, аз нито подирих да изпитам, нито ще подиря, а споменувам ги просто тук, за да почерпя дръзновениее от тях, както доскоро да Ви говоря лично, тъй и сега да Ви пиша настоящето си публично. Ваше Блаженство, много бих имал да Ви говоря, ако бе да говоря за всичко, но тоз път искам едно нещо да Ви кажа и накратко да го изкажа: казувам Ви прочее, тъй смело, както не се надея друг да Ви го каже, и то е, че Вий излязохте вече с едина си крак от пътя, който Ви предчерта народната воля и който да следувате Ви налагаха светите длъжности на високото Ви звание. Ваше Блаженство, можете да имате причини сериозни и достауважаеми за таквоз едно поведение от Ваши страна, но те са всякога далеч от да Ви оправдаят пред очите на народа, защото той не иска да знае за друго освен за изпълнението на своите ожидания и може да извинява обавянието им дотогаз, докогато и сам той може да разбира, че усилията за това ударят о камък, но не се умарят и не събарят надеждите му, когато обаче съзре, че усилията за това остават втора и третя грижа, а първо място заема грижата как да се угоди тому и оному, той не може да не падне в недоугоди тому и оному, той не може да не падне в недоверие към избрания си, а няма по-тежко и по-ухрабно за един началник от недоверието към него на поверившите се нему.
Народът очакваше от Ваше Блаженство да се завземете за интересите му по с присърце и да посветите всичките си грижи на най-главното - обединението му, но с прискърбие забележи,, че Ваше Блаженство предпочетохте да изпълните хотенията по-напред на частни лица, а не волята на народа. Вий оставихте по-нстрата утвърждението на правдините на цял народ и оздравението на общия нтерес - обединението му, - а на първо място турихте утвърдението на частни лица и оздравлението на техните частни интереси, даже и в ущерб на общия.
Ваше Блаженство, ни един от тези, които споделят смиреното ни мнение, не е желал да Ви се натури за съветник или да иска да отчужди от Вас други домогатели на това, но с огорчене всички забележиха изключителното доверие на Ваше Блаженство към лица, спрямо които цял народ с време още високо е изказал своето неповерение. Някой не е искал нито иска от Ваше Блаженство да не почитате едного или да презирате другиго, но всички са искали и искат да не слушате освен народния интерес и да не вършите освен онова, което той изисква. За жалост някои постъпки Ваши последни показаха, че Вий, за да не развалите хатъра на едно духовно и едно мирско лице, не счетохте за нищо общото желание, от малодушие и боязъм или от любоугодие към мимо силните, отчуждавате се от правия път и се увличате все повече към тяхната, убийствена за народното ни единство политика.
Ваше Блаженство, нощните птици, сови и кукумявки, които приличат на екзархийския дом и на които Ваше Блаженство дава ухо, са зловещи птици и те, според общото вявание, на пустош издават глас, а това Вий можете вече да забележите по опустяването на последните заседания. Отсъствието на г. Кръстовича, на г. Чомакова и г. Тъпчилещова и други от съевта не може да се замени с нашепванията на св. Търновскаго и с нощните посещения на г-на Пенчовича.
Ваше Блаженство, тези нашепнования и нощни съвещания са довели и Вас, и народното дело на стръмнината си. Спрете се поне там и не стъпвайте ни стъпка вече по-нататък, по таквизи внушения, които подкопават основанието на нововъздигнатото здание на народната ни черква.
Егоизсъм и лекомислие за слава и за материална корист е началото на тези хора, които са Ви тъй тясно обсадили. Вска тяхна усложливост към Ваше Блаженство е скопчено наедно и с материална корист, защото без него те не турят ръка на нищо, което да бъде в полза на народа. Задатъкът, който Ваше Блаженство във високото си звание имате да вършите, е тъй огромен и простран, щото никога не би лепотно било Вашему Блаженство да се увличате в онези дреболии, за които приближените Вам днес люде, пррекрачивше своя делокруг, гонят инат и мъст, свойствени на грубите натури и на необразовани същества, а не на таквизи, на които цял народ е поверил съдбата си и бъдущността си и които са повикани от званието си да работят за неговото добро, да го пазят и бранят от външни нападатели и неприятели.
Дръпнете се от тази пасмина люде. Обърнете се към народа си, който на Вас гледа и от Вас очаква все что добро и спасително.
Рано е още, Ваше Блаженство, и Вий имате време да спечелите пак благоволениеот на народа с една по-жива деятелност в чистонародна политика. Далеч прочее, далеч от шепотниците! Любовта към народа Ви нека бъде неотлъчен водител и в размишленията, и в деянията В. Това е желанието на всички онези, които в името на народа и дръзнуват да го представят чрез ръката на преданейшия Вашему Блаженству.
П. Р. С.
Македония, 1872
* Това писмо е до екзарх Антим (1816 - 1888), публикувано през 11 юли 1872 г. във връзка с бурята на статията на Тодор Икономов в списание "Читалие" - "Една стъпка напред". Славейков изобличава екзарха, че се солидаризира с най-ретроградните сили, като х. Иванчо Пенчович, който е бил член на съда, осъдил на обесване Васил Левски, и други. Х. Иванчо не закъснял да отговори на Славейков, а скоро и когато неговият приятел Митхад паша става велик везир, постигнал арестуването му и спирането на вестник "Македония".