Мила моя дъще,
Писмата ви, ако и рядко, твърде голямо удоволствие ми принасят. Ти знаеш, че аз от масата си не ставам, все пиша, но отдавна съм престанал да пиша писма на приятели, дори и на децата си без особена нужда и по този мой старешки обичай досега не съм ти писал и отговарял на писмата; сега считам за нжудно да ви пиша да се не безпокоите толкоз ни за мене, ни за братятя си, но да си гледаш работата, за която си отишла в чужбина?... Аз съм вече много преминал и това ще прекарам. "Който е бил големи тъпани, не ще да знае от такива спукани диарета, които му бият", а пук братята ти са млади хора и те трябва да се учат, че не е тъй лесно да служи някой на рода си и на отечеството си. Това не е само до нас, то е бивало и става и днес с всички почтени хора в света. "Блазе на тия, които могат да покажат раните си за отечеството си." Ще има, слава богу, че брат ти го запрели или го интернирали, мене оскърбили, другий ти брат извадили от служба, ти трябва да се гордиш с това, че най-ближните ти, най-милите ти търпят малки неприятности не за кефа си, не за някакво престъпление, а за най-милото, най-свидното на всякой порядочен човек - за народа си и за отечеството си.
Каква полза, ако аз нямах синове и ти нямаше братя, или каква полза, ако аз имах синове и ти имаше братя недостойни, немислящи и нерадящи за отечеството си? Разумява се, не ми е добре, като се преследувам аз и като се преследуват те; но дали щеше да ми е по-добре, ако те бяха такива, за които за съществуването да се срамувам. Ти барем си в училище, дето религиозните начала тъй силно се почитат и ценят. Давид казва: "Видях нечестивият, че се превъзноси като кедър на Ливан, и заминах и его го нямаше." А Сирах казва: "Много видях на света, ама никога не съм видял синовете на прав човек да просят хляб", това като знаеш, не се смущавай, гледай си работата, учи се и това е, с което можеш да ни помогнеш, ако искаш да ни помогнеш и религиозно, и светски; това е най-честното, да бъдем честн хора, а разумява се, че за да бъде човек честен на този свят, трябва да се бори с нечестните и понякога да търпи от тях обиди и оскърбления. Дерзай и не бой се, ни аз, ни братята ти няма да засрамим рода си, ни отечеството си; ние никога не сме му изменили, нито сега в тия трудно обстояния ще му изменим. Кой каквото ще да дума и да мисли за нас, ние ще останем верни на длъжността си и ще му служим, както мислим за по-добре, доколкото ни умът стига и доколкото ни средствата и силите позволяват.
Проводих ти каквото искаше и ще пращам каквото ти още потрябва. Рачо пише, ще си дойде. Иван пише, че е добре, доколкото може да е добре интерниран човек. Христо пише, че е добре на работата си в Свищов. Пенчо ни по-добре, ни по-зле, уращисва се с френските. На майка ти се бърчее малко челото за неприятностите, които ни сполетяха, но няма що да се стори - и то ще премине; често я боли ту кръстът, ту коляното и не може да ходи, но пак не сяда, не пада. Донка и Иван се виждат да са добре, като са благодарни на състоянието си, Иван се вижда да е барашик със седемте краля. Райка, както знаеш, е менена, сега се каним и Стояна да меним, ако намерим тия дни друго момче. Аз се занимавам с книгите си и само тогава ми е мъчно, кога сядаме да ядем само трима на трапезата: аз, майка ви и Пенчо; Рачо ще си дойде, поразтушвам се и си похапвам. Градината разчистихме и ще я сеем и във вътрешния двор ще правим с трева пред прозорците и в уличката, само времето да помогне.
Целувам те отечески
П. Р. Славейков
София, 9 март 1887