Петко Славейков живееше много скромно в Цариград, а твърде често, особено в последните години на своето там пребиваване, много оскъдно. На Галата ли, на Фенер ли, на Одункапия ли, на Ортакьой ли, или където и да било другаде, средствата рядко му позволяваха да държи повече от една-две стаи, в които обикновено биваше като заровен измежду множеството свои книги, тефтери и други ръкописи, гъсто набъхтани в сандъци, един върху друг турени, или една върху друга на колони наредени по масите и прозорците.
Но гдето и да е бил, в каквато къща отделно, или стая, в хан да е живял, сандъците с книгите му и ръкописите му винаги са занимавали най-голямото място, а покъщнината му е била твърде скромна, състояща се от най-неизбежни потреби на катадневния живот - един миндер за седене и спане, една-две маси за писане, няколко стола и други подобни необходимости. Знам случаи, когато теснотията на стаите е била такава, щото на масите, изпълнени с книги, не е можел да пише, а е бил принуждаван да пише седнал турски на миндера или на пода върху тефтер, сложен на коляното му. Но където и да се намираше баща ми, в каквито и да е бил обстоятелства, той не се е разделял от книгите си и ръописите си. Той е имал такава страст за четене и писане, щото от много работи е можал да търпи да бъде лишен, но не и от тях. В Цариград той беше станал пословичен със своята привързаност към книгата и хартията. Там той нийде не ходеше, без да носи със себе си връзка с книга и хартия, без да има в джоа си по няколко тефтерчета и карандаша. На каил ли го видяд, в параход ли, в трамвая ли го срещнат, на кафене отбид да пие едно кафе и да си почине, на гостилница ли да хапне, той все ще носи със себе си какво да чете, или пък ще драще нещо по тефтерчето си: книгата и мастилото за него са били толкова необходими, колкото хлябът и водата. И нещо странно, но вярно: в най-усилните минути на живота си, когато е бивал онужден за насъщния си хляб, той се е старал да заглушава даже глада и жаждата си с постоянна работа; с непомерен труд той е гледал да надвие и на глад и лишения, да забрави грижи и страдния и да намери утеха и удоволствие. В такива именно гладни, усилни обстоятелства той е написвал някои от най-трогателните свои стихове, в които е изливал всичкото състрадание на своето горещо сърце и на своята пламенна душа, като е оплаквал в жестоката съдба на народа си своята собствена злочести.а