Когато постъпих, тъй да се каже, на служба при него (Петко Р. Славейков) и следвах учението в българското училище във Фенер, той живееше в Кючук, шех Даутхан, недалече от Балкапан хан, дето се прибрах и аз. По това време той с д-р Лонг, Хр. Сичанов, под председателството на тария член на Библейското общество в Цариград лингвиста на стари езици мистер Ригс, съставляваха комисията, която превеждаше на български език библията и която заседаваше в зданието на същото общество. Вън от тази работа той се занимаваше с довършването на романа "Осем дена царуване", поставяше и ред материала за печатане "История на Габровското училище", съчиняваше стихове за едина бъдеща песнопойка и други някои преводи. През същата тая година (1866) преводът на библията се довършваше и дядо Славейков беше почнал вече да промилшява за един политически вестник - стара болест, от каквато се бил освободил (негово изражение) със спирането на "Гайда"...
В края на тази година (1866) гръко-караманлията Йоаким Караягдъ получи от Високата порта позволение да издва един български вестник под названието "Македония". Славейков се сдружи с неги за издаването на тоя вестник...
Работата на дядо Славейков се удвои и утрои и тя стана извън силите му, щом пое върху себе си и учителското място в българското училище на Фенер. Сега той работеше усилено и дене, и ноще и можеше с труда си да посреща тежките разноски и на вестника, и на печатницата. Напразно трошеше гърди в работа, каквото изкарваше, сякаш потъваше вдън земя. Дълговете на вестника, за печатницата и други нужди поглъщаха всичко... и от ден на ден растяха. И на всичко това идеше на помощ, дето дядо Славейков, като един от първите дейци по черковния въпорс, често се отклоняваше от собствената си работа, за да тича по тоя въпрос... И така, материалното му положение продължаваше да се влошава... Пари от абонатите на вестника не пристигаха. Всичко, що изкарваше печатницата и що получаваше той от частния си труд, се поглъщаше от вестника и от дълговете, останали от покупката на печатницата, прибавете на това и лошавото управление на дружествените работи, попаднали всецяло в ръцете на Караягдъ, и вие ще имате пълна картина на безнадеждното материали положение, в което бе изпаднал... То ставаше все по-критическо и той започна да се не явява нито в печатницата, нито в редакцията на вестника, които от ранна сутрин до късна вечеря биваха буквално блокирани от кредиторите на дружеството. Той започна сегиз-тогиз да идв в последната само късна вечер, когато вече никой нямаше да го чака, ни обядвал, ни вечерял, работеше по цяла нощ , за да приготви материал за вестника, и преди съмване пак изчезваше. Как се измъчваше този човек през това мъчно време е за неописване, само близките до него знаеха, аз често го оплаквах, без да мога да му помогна... Забележителен, но странен факт бе, че когато биваше най-много опечален и прекарваше тежки минути, тогава именно неговото перо ставаше неподражаемо. Най-пламенните политически статии, стихотворения, критики и отговори на някои списания и вестници биваха написвани, когато той е бивал цял в тревога.