От дълго време по медиите се обсъжда и се спекулира с темата за края на света - 2012 година, правят се филми, пишат се книги. Лично аз не вярвам, а и не искам да врвам на тази теория, но не мога да не си задавам въпроси: 'Краят на физическото ни съществуване ли ще е това, или краят на душевния ни свят? Дали просто маите, измислили "края" на земния живот, не са си казали нещо метафорично, а ние, неуката цивилизация, го разбираме грешно? Дали края тна човечеството ни вече не е настъпил? Колко хора в днешни дни могат да кажат за себе си "Аз съм човек"? И дали не сме забравили какво означава думата "човек"?
По мое мнение много от хората са се самозабравили и са загубили своя път в живота. Нали най-важните качества, които ни дават правото да се наричаме "хора", са добротата, милосърдието, щедростта, силата да обичаме и да прощаваме, да радваме и да се грижим за близките си. Защо тогава по света все още има войни и глад, защо не си помагаме като събратя и защо бездомни деца се разхождат по улиците?
Любовта - това е най-могъщата сила на земята, причината да живеем, магията, която ни прави хора. Да обичаш някого, означава понякога да забравиш собствените си интереси, да правиш компромиси в името на другия, тоест да забравиш егоизма - злото, което тегли към низкото в човешката душа. А любовта винаги поражда радост. Истина е, че подарък от любим човек, дори и скромен, е два по-скъп и от най-красивото бижу или най-модерния часовник. А да даваш радост, е най-магичното човешко чувство, което осмисля твоето съществуване.
Основното качество, което се свързва с нашето първоначало, е добротата. Тя се проявява във всеки наш ден. Да кажеш добра дума или да направиш добро дело, ти дава самочувствието да се самоопределиш като човек. А един добър човек получава много повече уважение и любов от тези, които имат очите и сърцето да го видят като такъв, а не като "наивен глупчо".
Добротата поражда и милосърдието - към безпомощните, беззащитните и невинните. Лично аз силно не одобрявам лова на животни. Това е една проява на безумие и грубост, която сякаш иска да покаже колко по-могъщ е човекът от животните. Хората са забравили, че и животните са наши събратя на планетата Земя и че трябва да проявяваме милосърдие и да живее в мир с тях. Неслучайно това е един от основните проблеми на обсъждане в разказа от Павел Вежинов "В един есенен ден по шосето".Този акт на безсърдечие кара извънземния гостенин да обощи, че манията на човека да убива ще изчезне последна, може би защото и тя ще го унищожи. А пък какво дава правото на хората да дават титли - "животно", "хищник", когато и най-свирепият лъв никога не би убил себеподобно.
Друг много важен фактор, който важи на глобално ниво и е причината да се запазим като човечество, е силата да прощаваме. Но това е породено от любовта и добротата и поражда мир на земята.
Но според мен най-важната причина, която ни дава пълното право да се определим като хора, е себераздаването и щедростта към близките ни. Животът е пълен с трудни и тежки моменти, но какво са те, когато имаш сплотено семейство, което се грижи един за друг. Да се раздаваш за другите, е смисълът да съществуваш, синтез на любовта, милосърдието и добротата. А това предопределя и да отгледаш и възпиташ добри деца, които също ще продължат традицията - да бъдат "хора".
Лично аз смятам, че хората не трябва да се определят по външния си вид, по професията си или социалното положение, а по това доколко тяхната душа е изкачила стъпалата към човешкото. Не са най-важни парите и не те трябва да бъдат цел на живота, защото все пак те са създадени да служат на човека, а не той да бъде подвластник на парите. А много хора забравят този факт и пренебрегват близките си и техните чувства в името на повечето пари за "по-добър живот".
Любовта, добротата, милосърдието и грижата за близките трябва да ръководят живота и да бъдат приоритети на всеки човек, защото само те дават определението "хора" и само те ще ни съхранят като "човечество".