Стихотворението "Дон Кихот" на Благовеска Даскалова

В суровата реалност
появил се изведнъж
далеч от хорската коварност
смел и добросърдечен мъж.

Мечтата в него не угасва
и броди той навред;
искрица във сърцата ни проблясва
за него, четейки ред след ред.

Някои го смятали за луд - 
кои сме ние да го съдим?
В света на вечен мрак и студ
можем само и единствено да му завидим.

Всеки има свои идеали.
Но може ли чудака Дон Кихот,
но може ли, ви питам, да не ви запали
по обагрения със мечти живот?