Въображението при хората е различно. При някои е безгранично, при други по-реалистично. Но човешкото въображение никога не може да бъде ограничено, ако самият човек не го позволи.
Компютрите са голям прогрес за човечеството. "Грешно използван прогрес: - казват някои, визирайки компютърните игри. Не, компютърните игри въобще не вредят на преценката, въображението и мисленето на човека. Те представят светове - пъстри, мрачни, реалистични, сюреалистични. Светове, които малко или много се различават от нашия, които носят наслада за окото, както и желанието да създадеш свои ткакива. А хората, които създават компютърните игри, могат да бъдат наречени артиски, творци, защото те създават изкуство както с молив и лист хартия, така и използвайки възможностите на съвременната техника.
Разбира се, влиянието на този вид забавление строго зависи от човека. При забравяне на развлекателната цел могат да станат лоши неща - безсъние, преумора, но този момент присъства и при телевизията и книгите. И все пак хората критикуват много компютърните игри, навярно заради нивото на реализъм или просто защото са новост.
Освен компютърните игри важна роля заема и Интернет. Интернет пространството е почти безгранично, в него могат да се споделят всякакви неща. Неща, които също да развият или повлияят на въображението. Това, което е хубаво в този вид комуникация и споделяне, е форматът на съдържанието. То е представено така, че творецът може да се изрази по-добре, отколкото с думи, освен това е лесно и достъпно. Също така чрез програми за графично редактиране човек може да направи чудеса с една творба.
Използвайки огромния потенциал на компютрите, човек може да създава красота. Красота, която влияе по този начин, който те кара да се замислиш върху нея, върху това, как би изглеждало, ако нещо е различно. И всеки път в съзнанието ти се добавя късче, късче, което заема място в необятната земя, наречена въображение.
Разбира се, има хора, които не обръщат внимание на тези неща. Те използват този аспект на компютърните технологии само за забавление и губене на време. Има и хора, които се ограничават напълно и седят по цял ден вкъщи, пред компютъра, това е единственото лошо при компютрите - откъсването от реалния свят, необщуването с хората. Това обаче не е толкова голям проблем, защото е преодолимо.
Всичко около нас ни тласка напред и може би смисълът на живота е да не се изостава, а да се стремим да мислим по-качествено и прогресивно. Но мисленето е процес, при който не количеството, а качеството е важно. Мисъл и въображение - две неразделни неща. Въбражението зависи от мисълта. Светът на компютрите ни кара да мислим дали за това, колко се е развил човекът, или за нещо друго, но ни кара да мислим и никога не може да ограничи въображението.