Анна Русева - Контрасти

За 50 стотинки. Цветни, бледи, малки, големи, не особено дълбоки, лесни, красиви, не чак толкова, една-две въздействащи картини. Надраскани с четка разкази, празни и искящи. В голяма галерия с високи тавани и ниски черни столчета.

 

Разглеждам картините, но не мога да видя небето в тях. Груби линии лежат върху платната и гледат заплашително. Виждам и някакви дървета,,,м или са задници на кобили? Заключение - днес или въображението ми не работи, или това не е изкуство.

През това време един черен силует с жълта коса кръжи около мен, чопли нокти и чака да спра да се правя на любител на културата, "по дяволитее!" На влизане същият силует ме попита, леко крещейки, почти любезно: "Ей, момиче, ти... някъде?" Уместен въпрос.

Накъде? В държава, я която човеците миришат на отлежал терпентин, а чувствата са засъхнали бои?

Накъде? "На втория етаж, в дясно. Там е залата." Силуетът ми подава билетчето. Срещу 50 стотинки.

Тук всичко се плаща и пак не струва. "Трябва да бягаш." Да бягам... "Всичко ще работи за теб." Защо? "Зачитане, трудности, успех..." "Учиш, сполучваш". "Няма друго! Просто е" "Бяга!" Моля?!?! "Бягай..." Не чувааааааааам...?!*^&$&№&>!К$@%&

Накъде?

Изперчвам и аз задник на странните картини. Излизам от галерията. Всичко свършва в магазин за дрехи. Чудя се между синьо и зелено. Накрая взимам и двете. Брой взети решения през деня - едно. Напредък - нулев.

В душата ми е друго. Там има нещо жълто, малко, мило, жълто нещо. При спомена за него слушалките ми се залепят за ушите с призив - Бъди щастлива! Bob Marley :) И жълтото ме гъделичка. Настоятелно. Сега вече вървя до розовото небе и дишам, най-после.... в жълто.

Жълтото ми е подарък от едно ходещо слънце, което е на половин час път от тук. На теория. Всъщност е по-близо. Той рисува, изгрява, следи извивките на смеха. Подскача и подарява части от себе си на всеки, който срещне. И все пще е цял. Не знам дори дали се сеща, че е оставил нещо у мен.

На кого му пука? Don't worry, продължавам да съм объркана за посоката и цената на живота. Don't worry, въпреки това I'm happy :)