Нечии илюзии пъплят сред тълпата,
обхващат здраво хорските души.
Казват, че не бил наред с главата,
задето тръгнал по чужди ширини.
А тук си е едно и също,
така любимата ни тъпота.
И времето танцува кръшно,
празнува бурно по света.
Колите мръсни, зарязани на пътя,
прекъсват нормалния ми ход.
В кал и плочи, където и да стъпя,
засмуква ме социалния въртоп.
Щастливи са навред децата,
драскат тебеширени дъги.
Мостчето е черно от ръждата,
а на стената има ругатни.
В парка е спокойно, светло,
гният есенни листа.
Приказваме си някак бегло,
че да има смисъл от това.
Блоковете тръпнат глухо,
стърчат сред мъничкия град.
Живеем в пушечния купол
на сивия панелен свят.