Съществуват много скрити неща, които хората искрено желаят и се опитват да видят, но за повечето то тях те остават една неразбулена мистерия, покрита с черното фередже на лъжите, тайните, скритите истини, лицемерните усмивки и неподозираните интриги. Още от дълбока древност хората се опитват да разгадаят мислите и чувствата на дръгите хора, с които те общуват, чрез езика на тялото или чрез това, което виждат в очите им. Но не винаги това, което съзираме, е самата истина. Създадени са дори науки, посветени на потребността на човека да разгадае мислите и психиката на този, който стои срещу него.
Хиляди неща тормозят моето съзнание и мисли: какъв е смисълът на живота; вечният проблем относно доброто и злото, разглеждат от различни гледни точки; пределът на възможностите на човешкия мозък..., но това, което ме интересува най-много, е човешката психика, душевност и морални ценности. Това, което остава скрито и всеки от нас грижливо пази в най-тъмната и дълбока чааст на душата си, са нашите реални намерения, чувства, мисли, духовни ценности. Точно към това се стремя аз, това искам да видя с вълшебно рентгеново око, което долавя всяка мисъл и прозира дори през най-тъмното и мрачно съзнание, за да достигне до светлата и чиста душа, в която са скрити истинските помисли на един човек.
Твърдо вярвам, че дори хората с груб и недодялан външен вид, които на пръв поглед изглеждат безчувствени, крият тънък лъч светлина, приличащ на искрица надежда за промяна в душите си. За съжаление обаче, подобен тип хора предпочитат да останат в черупките си, изградени от тях сами, за да се предпазят и да продължат да залъгват останалите, че са зли и коварни. Наистина съжалявам такива хора за това, че са избрали да не бъдат себе си, а да се крият зад жестока маска. В моменти, когато се сблъсквам с ледената стена, издигната от тези хора, ми се иска да имам рентгеново око, за да мога да се уверя, че в тях наистина все пак живее едно беззащитно и уплашено от света дете, което търси помощ.
От друга страна обаче, има и безчувствени, безскрупулни, жестоки, зли и коварни хора. Те залагат на привлекателната си и невинна визия, за да постигнат всичко. Не се интересуват от това, че причиняват болка и страдание, те са твърдо решени да угодят на себе си. Към такива хора не съм способна да изпитвам съжаление, а само презрение - единственото, което заслужават.
За щастие, все още има хора, които са пълна противоположност на гореописаните. Те са добри и мили и най-важното е, че са естествени, не преиграват и не се преструват. Когато срещна такива хора и се опитам да вникна в душите им, се успокоявам, че все пак светът не е толкова лош. Подобен тип хора наистина са заслужили нашето възхищение и уважение за това, че са запазили същността си неопетнена и непокътната от всичкото зло, което има на света.
Тези, които обичаме, ни нараняват най-много - това е всеизвестен факт, затова освен в непознати хора, бих се вгледала и в душите на приятелите си. Няма нищо по-лошо от предателството на верен приятел, от него боли най-много. Поради тази причина бих искала да избегна неприятните мигове, взирайки се в съзнанието на приятелите си. По този начин бих могла да видя колко верни са те.
Скритото, което искам да видя у хората като с рентгеново око, е добротата, искреността и смелостта да бъдеш себе си. Най-вече бих искала да открия тези качества у приятелите си, защото те са най-важното. Добри или зли, искрени или не - всички хора крият в себе си поне мъничко доброта. Искрено вярвам в това и ако някога имам възможността да погледна света през рентгенови очи, съм сигурна, че ще видя доброто у всеки човек.