Как болката от спомена минава,
превръщата се бавно във зараза?
И къс по къс душа продава,
изгаряйки я във омраза.
Да спреш живота знак е немислим.
Тъга във мислите ти пуска корен.
Със злоба пълен поглед, несломим
от болка, е безмислено злосторен.
Обичта в омраза превърни
и всичко черно да пустее.
Сърцето, казвам ти, със камък замени.
Пред камъка и болката немее.
Плачи понякога, но тайно.
Сълзите скрити никой не брои.
И те превръщат се омайно
в злоба, която веч'навред струи.
Че камъкът не страда.
Безчувствен, силен, прям,
чакащ бъдеща награда,
студен и вечно сам.