Любовно стихотворение на Кирил Йовев

Улиците, по които ти вървеше,

празни са, пусти са, крещят.

Нощите, в които ти не спеше,

няма ги, отлитат заедно с деня.

 

Местата, на които заедно стояхме,

пусти са, мрачни са без теб.

Песните, които заедно пяхме,

мелодия изгубиха, както и куплет.

 

...земята ще погълна цялата,

липсваш ми.

Луната ще сваля, изгрялата,

липсваш ми.

Небето цяло ще обходя,

но ще те намеря.

Липсваш  ми...