Слънчицето милваше морето
с топлите си, парещи лъчи,
а то, поглеждайки в небето,
не виждаше, не хаеше, уви.
Изпепеляваща любов това ли беше,
не зная и не мога да твърдя
и дори морето нощем, като спеше,
слънцето на него бе положило ръка.
Пазеше го с всички сили
от вси неволи и беди,
даряваше го с ласки мили,
но морето пак нехаеше, уви.
И до днес,самотни морски брегове,
слънчева любов догаря с медно – розовите цветове...