,, Трохички обич ?“ - не, благодаря,
докрай ще взимам или давам всичко,
не мога с малко да задоволя
този страшен порив на сърцето да обича.
Ако тук сега, сред есенната песен,
навяваща и край, и болка, и копнеж,
ако тук, във багрите унесен,
опитваш моята любов да отречеш,
ако в шума на вятъра не чуваш вече
гласа на мойто влюбено сърце,
ако го търсиш в спомена изречен
или в прощалната мелодия на нашето щурче,
ако с мисълта за моите очи
не те побиват вече ледено – любовни тръпки
и успяваш някак да ме заличиш
и покриеш образа ми със със душевни кръпки,
можеш и без мен да преживееш,
по- добре от мене си иди -
не искам обичта ми пагубно да тлее
,,Почивка“ искаш за момент,
за мъничко от обичта ми да се отделиш,
чувстваш се от нея изморен,
за миг да я забравиш се стремиш.
Но забравиш ли веднъж една любов,
макар за миг, за час или година,
тя остава само спомен до живот,
отровно пазещ болката неизлечима.
Затова те моля, тук, сред есенния плач,
иди си, любовта ми нека бъде цяла,
във сенките на призрачния здрач,
ще живее тя, точно както в мене е живяла.
,,Трохички обич?“ - о, не, благодаря,
от отронена любов не се живее,
по – добре от живота да се отрека,
но любовта ми да гори а не да тлее.