Когато всичко във краката ти започне да се срива,
когато имаш нужда да крещиш,
когато чувстваш, че и част от теб умира
и нямаш сили да я съживиш.
Когато виждаш във небето буен огън,
и някак те привлича в гибелта.
Когато не остава нито спомен,
а парченца само счупени стъкла.
Когато вече чувствата са притъпени
и светлината се превърне в тъмнина,
когато от очите, смъртно изтощени,
се отронва и последната сълза.
Тогава дириш във света студен
скътано късче трепкащо сърце...
И възкръсваш, някак прероден,
от допира на нечии ръце.
Събираш разпилените стъкла
и вдъхваш нов във тях живот,
превръщаш ги в сълзи и доброта,
да ги разпилееш и за новата любов.