Любовта ни е просто прашинка от спомени,
посребрена в стихийно вълнение,
и във тази прашинка събрани са многото
подарени добри впечатления.
Любовта ни е цвете,
погалено нежно от слънцето,
тя разцъфва, ухае и вехне,
но чрез нея се ражда
красивото, ведрото, пъстрото,
но чрез нея се ражда спасение...
Любовта ни е болест,
изгаряща, бърза и пагубна.
Тя пречиства със болка сърцето ми
и изпълва душата ми
с тихичка ангелска музика...
Тихо плача със сълзи незаслужени.
Тихо плача и вричам се в себе си
да остана завинаги истинска.
Любовта ме убива
жестоко и много мъчително
и възкръсвам по- жива от всякога .Любовта ни е миг, просто миг от безкрайното
и се губи сред многото мигове,
но не искам да свършва,
макар несъзнателно пак се връщам към нея и искам я.