Кога бях момче на 10-11 години, тръгнах да ходя на турското училище. Тогази баща ми един неделен ден ме заведе у хаджи Хамзови, първия стар чорбаджия на мащеха ми. Те имали условия от по-напред с баща ми, като тръгна да одя на турския ходжа, да ходи да наглежда какво чета, да ми не дава ходжата да...

Прочети още...

Един съботен ден пез ноемврия майка ми с една от комшийките си ходила на черква чак на "Свети Костадин" долу, защото тя била тогаз най-близката черква и по-нагоре от нея други нямало. Когато се връщали в улицата (тамо, дето сега е "Св. Никола", щом излезеш по-горе от стръмното и излезеш на...

Прочети още...

Баща ми твърде не обичаше да говори за нея и особено пред мащеха ми. Тя от своя страна тоже нищо не говореше за нея пред нас, разумява се, и двамата от деликатен уважителен, макар че нямаха никакви познания по книжовните христоитии. При всичко това аз, като порастох, можах да подслушвам от тях някои...

Прочети още...

На 1843, като излязох от Свищовското училище, през лятото станах изпърво частен учител в къщата пa Цончо Казанджията, a три месеца след това услових се даскал в Долна махала. Тогава бях на 16 години. Борбата между гърците владици и българите патриоти беше във възраждането си. В онова време аз бях...

Прочети още...

На жена ми

 

 

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

 

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.