Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
                 с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
                по Филипините,
по едрите звезди
               над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
...

1

Ти умря...
Владимир Илич...
В тоя миг
светът опуте...
А сърцата се свиха -
в безсилна
и нестихваща болка
за теб.

И народите
в мъка
мъжествена
от Байкал
до лазурния Крим
тежки сълзи пророниха честно
за другаря
и вожда
любим...

И скръбта им бе по-пълноводна от широката Волга-река......

1

Разбелва се.
Повява изток
и ранна хладина струи.
Трепти росата -
чиста, чиста -
по тъмнолистите брези.

Полянката е сънна,
скрита.

лух удар в сухата земя -
копае Сашка -
до брезите,
копае гроба си сама...

Зад нея близо е залегнал
стражар,
до него - зъл агент,
(От шмайзера...

Над нас Мургаш израства мощен,
небето синьо с плещест гръб подпрял.
Повява свежест старата гора -
закрилница през много дни и нощи.

А долу - жарък ден. Блести полето.
Над белите притихнали нивя
запалената ярка мараня
изтича в хоризонта светъл.

Лежим - и всеки в някака омая:
от...

На мама

Притихна лагерът... Дълбоко спят
другарите. Бди само часовоя...
Очи притворя ли - за стотен път
ти идваш пак в съня ми неспокоен.

И пак дълбока нежност ме обзе,
събудена от майчината обич -
знай, твоят кът е, мам, незает
в сърцето ми, изпълнено със злоба...

Но мъка, черна...