Артикулацията е начинът, по който се изпълняват отделните тонове. Различават се свързано и отсечено изпълнение: легато и стакато. Не бива да се бърка с фразирането, което е логичното разчленяване на музикалните мисли.

Съкращенията при нотописа са съкратени начини за записване на повтарящи се тонове, групи от тонове, тактове или по-големи откъси. Най-често се използват знаци за повторение, volta, da capo, dal segno, al fine и coll' ottava.

Украшенията (мелизмите) са единични тонове или характерни групи от тонове, които украсяват, оцветяват и подчертават някой тон, най-често в мелодията. Според мястото си те са предударни, трилери и следударни.

Ладът е система от тонове, в която някои са устойчиви, а други неустойчиви. Когато тоновете на лада се подредят постепенно от тоника до тоника, се получава гама. Тоналността е ладът, взет от определен основен тон.

Интервалът е съотношението между височините на два тона. Ако тоновете звучат последователно, интервалът е мелодичен, а ако звучат едновременно, е хармоничен. Назовава се по броя на включените степени: прима, секунда, терца, кварта, квинта, секста, септима, октава.