Улиците, по които ти вървеше,

празни са, пусти са, крещят.

Нощите, в които ти не спеше,

няма ги, отлитат заедно с деня.

 

Местата, на които заедно стояхме,

пусти са, мрачни са без теб.

Песните, които заедно пяхме,

мелодия изгубиха, както и куплет.

 

...земята ще...

Прочети още...

Аз съм четката, с която рисуваш

картини на хаос и копнеж.

Аз съм музиката, на която танцуваш

така красиво, сякаш велик стремеж.

                                       

Аз съм фонтан от кръв

във форма на момче,

аз съм пъпна връв,

връзка между мен и...

Прочети още...

Когато вали, сякаш плаче небето

за спомена стар,

за недогасен пожар.

Когато вали, сякаш падат сълзи

върху света несъвършен,

върху света изпепелен.

Когато вали, сякаш плаче небето

за снимка сива, избледняла,

за една изстрадала китара.

Когато вали, сякаш падат...

Прочети още...

Виолетово небе,

ти ме изуми.

Като на малко дете

дъха ми претопи.

 

Облаците бяха цветни,

а мъглата бе за фон.

Тъй страстите чудати, сетни

в гърдите затаиха стон.

 

И как само багри алени,

толкова изкусни и добри,

пред очите мои прошарени

поклониха ти се...

Прочети още...

Две очи като кристали

               крият добрина...

В контраст се омотали

               студ и топлина.

Две са те брилянтни...

          сапфири са на Бог,

Не могат да се прекопират,

          навярно и от Гог.

 

Сияят нетипично-

посрамват небесните...

Прочети още...